• Структура на почвата
    crop soil texture
    средни до тежки почви
  • Минимална температура
    crop temperature icon
    3-5 °C
  • pH
    Постоянни пасища crop pH value
    5.0 - 6.2
  • Валежи
    Постоянни пасища crop rainfall value
    > 800л / м2, важно е доброто разпределение
  • Яровизация
    Постоянни пасища crop vernalisation

  • Гъстота на растенията
    crop density
    25 - 35 кг / ха за нови площи
  • Дълбочина на засяване
    crop seeding depth

Постоянни пасища


Пасищата са основата за изхранване на преживните животни с основни фуражи. Свойствата на почвата, климатичните условия, надморската височина, видовият състав и управлението влияят на потенциала за добива на пасищата. Следователно трябва да се вземе предвид специфичните за културата характеристики, за да се поддържа добра растителност.

Броят на коситбите определя добива. Докато пасищата в планинските райони се косят два до три пъти на сезон, пасищата в благоприятните райони и в години с достатъчно валежи могат да бъдат косени пет до шест пъти. Фуражът от детелина, люцерна и червена детелина е особено важен в по-сухите райони.

Важни факти

  • Постоянните пасища се нуждаят от добро разпределение на валежите за постигане на висок добив.

    В допълнение към азота е необходимо адекватно торене със сяра при високи очаквания за добив.

    Торенето с фосфор и калий се базира на износа при реколтиране.

    Органичното торене, биологичната азотна фиксация и органичните вещества осигуряват значителни количества азот.

Обща информация
Обща информация
Необходимост от хранителни елементи
Необходимост от хранителни елементи
Торене
Торене
Количеството и разпределението на валежите е от съществено значение за пасищата. За добър растеж тревните площи се нуждаят от минимум 800 мм валежи годишно. От друга страна прекалено честите дъждове пречат на запазването на фуражите.

Растенията в пасищата трябва да имат високо съдържание на протеини и енергия, за да се осигури добро хранене на животните. Съдържанието на протеини и енергия е особено високо в детелината и тревите в младите стадии на развитие. Следователно, идеалният период за коситба е компромис между хранителната стойност и добива (биомаса).

В допълнение към оптималните срокове за коситба са важни следните фактори: за постигане на високи добиви трябва да се вземат предвид правилното торене, редовното повторно пресяване, технологиите за прибиране на реколтата, както и избягването на уплътняването на почвата и намаляването на активността на гризачите.

Постоянни пасища related desktop image Постоянни пасища related tablet image Постоянни пасища related mobile image

Високодобивните пасища се нуждаят от торене, основаващо се на изнасянето на хранителни вещества с добива. Ако осигуряването на хранителни вещества не се балансира от изнесените хранителни вещества, растения като обикновената ливадина или обикновената полевица могат да се превърнат в сериозен проблем чрез изместване на ценните фуражни треви. Те също така намаляват ефективността на органичните торове и увеличават загубите на газообразен азот (NH3).

Оптималното хранене на растенията ще включва варуване, осигуряване на фосфор заедно с допълнително торене с азот и сяра.

Варуването предотвратява ниските стойности на рН и осигурява калций и магнезий. Потребността от азот и калий е висока при високи добиви (250 до 300 кг N / хa). Съотношението N / SO3 трябва да бъде 5: 1.

Приети и изнесени количества при пасища (кг / ха суха маса)

Елемент

Прием

(Единица/тон продукция)

Износ

(Единица/тон продукция)

Чувствителност към недостиг

N

15-25

15-25

чувствителни

P₂O₅

5-9

5-9

чувствителни

K₂O

19-34

19-34

чувствителни

MgO

4.5

4.5

чувствителни

SO₃

3

3

чувствителни

TE

Таблицата показва приема и износа за формиране на тон суха маса. За добив от 12 тона се изнасят 240 кг N (при 12,5% протеин), 120 кг Р2О, 369 кг К2О и 40 кг MgO на хектар.
Необходимостта от азот се базира на броя на коситбите, потенциала за добив и съдържанието на протеин в растенията. Две коситби с добив от 5,5 тона сухо вещество и съдържание на протеин 11,4% се нуждаят от 100 кг N / хa (добив 18 kg N / t DM). За добив от 11 тона (5 коситби) със 17,5% протеин са необходими 310 кг N / ha (добив 28 кг / т DM). Предоставянето на азот чрез минерализация или органична материя и биологично фиксиране на азот от бобови растения трябва да бъде приспаднато, за да се определи необходимото количество азот.
Основно торене

Торенето с фосфор, калий, магнезий, калций и сяра трябва да се основава на износа и да се коригира според съдържанието на хранителни вещества в почвата. И тук е важен потенциалът за добив на района и съдържанието на достъпни хранителни вещества в почвата. Балансираното минерално хранене също е важно за здравето на животните. В зависимост от интензивността на използване, износа е от 5 до 9 кг фосфор (P2O5) и от 19 до 34 кг калиев оксид (K2O) на тон сухо вещество. Пет коситби и добив от 10 тона на хектар изнасят 85 кг P2O5 и 320 кг K2O.


Адекватното варуване е важно, за да се избегнат ниски стойности на pH, намаляващи наличността на фосфор в почвата. Калцият е важен и за бобовите растения.
Колкото по-голям е потенциалът за добив, толкова по-вероятно сярата да се превърне в лимитиращ фактор. Сярата повишава ефективността на използването на азота.


Недостигът на микроелементи се наблюдава рядко поради честата употреба на органични торове. Въпреки това, органичните почви или леките минерални почви имат естествено ниско съдържание на микроелементи.

Разпределение на азотните дози

Торенето обикновено се извършва след всяка коситба. Обикновено първите коситби дават повече добив и затова се нуждаят от повече хранителни вещества. По-специално, азотът не трябва да бъде ограничаващ при първите коситби.