Благодарим Ви!
Получихме молбата Ви за регистрация и скоро ще изпратим имейл на електронната Ви поща, за да потвърдим Вашия имейл адрес.
Моля, завършете регистрацията, като щракнете върху линка в този имейл.
Растенията се нуждаят от 12 основни химични елемента, които са необходими за техния метаболизъм. Почвата е основният източник на хранителни вещества за растенията. Основните хранителни вещества са азот (N), фосфор (P) и калий (K). Други основни елементи са калций (Ca), магнезий (Mg) и сяра (S). Микроелементите са от съществено значение, но се изискват само в много малки количества.
Германският ботаник Филип Карл Шпренгел (1787-1859) формулира „Теорията на минимума“ в агрохимията. Това означава, че растежът на растенията е ограничен от елемента, който е относително в най-малко количество. Най-оскъдният ресурс също се нарича минимален фактор.
Следователно е от съществено значение всички хранителни вещества да се доставят в подходящото количество. Количеството зависи от специфичните нужди на културата, осигуряването на хранителни вещества от почвата, управлението на остатъците от културите, времето и други фактори.
Комплексните гранулирани NPK + S торове на LAT Nitrogen предлагат комбинация от хранителни вещества във всяка гранула за балансирано хранене. Съставът им покрива всички нужди на основните култури през целия им цикъл на растеж. Освен това, ние разработихме NutriGuide®, за да определим специфичните хранителни нужди на отделни култури и сеитбообръщения, като се вземат предвид външни фактори като плодородието на почвата и предшестващата култура.
Азотът и сярата имат много общо. Те се допълват, тъй като са свързани помежду си поради няколко общи физиологични процеси с основна роля в синтеза на протеини. В протеините за всеки 15 части азот има една част сяра, което предполага, че съотношението N: S обикновено е 15: 1 за повечето култури, но може да бъде много по-високо при някои култури (например рапица).
В съответстние с „Теорията за минимума“, твърде много азот предизвиква недостиг на сяра и също така, недостигът на сяра ограничава усвояването на азот. Следователно адекватното торене със сяра увеличава ефективността на азота.
Тъй като азотът и сярата имат общи физиологични процеси, те показват едни и същи симптоми на дефицит. Пожълтяването на растенията е основният симптом, който започва от върха към основата на по-старите листа, при дефицит на азот, докато дефицитът на сяра се проявява първо при по-младите листа.
